Немско овчарско куче

Немското овчарско куче е порода големи по размер кучета произхождащи от Германия. Известно още като ''Елзаска порода" . Тази порода е сравнително нова - селектирана е през 1899г.

Външен вид
Характеризира се със здрава костна система и добре развита мускулатура. Телосложението е хармонично и съразмерно развито, като тялото е здраво, стегнато, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна, с клиновидна форма, широка черепна част и плоско чело. Носната гъба е голяма и черна. Челюстите са здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, с остри върхове, стърчащи нагоре. Очите са тъмни и изразителни. Шията е под ъгъл 45° спрямо гръдния кош, който е овален, широк и дълбок. Коремът е умерено прибран. Крупата се спуска плавно към основата на опашката, която е окосмена, със саблевидна форма и на дължина достига под скакателните стани. Крайниците са прави и успоредно поставени, осигуряващи широка крачка с пълно разгъване на ставите. Нормалното движение е нисък приземен тръс. Космената покривка е средно дълга, гъста, груба, с плътно прилягащи косми, които на главата, ушите и предните страни на краката са по-къси, Окраската е сиво-кафеникава с различни оттенъци, гърбът е черен. Предпочитат се наситените тонове. Косъмът е светъл в основата и по-тъмен към върха.вис. холка: мъжки 60-65 см, женска 55-60 см; тегло: мъжки 30- 40 кг, женска 22-32 кг.

Характеристика
Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Създатели на породата са Артур Майер и Макс фон Щефаниц.
Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба ''Полиция" се използват екземпляри със значително по-големи размери.
Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба ''Полиция"се използват екземпляри със значително по-големи размери.

Особености на характера
Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора.
За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.
Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръст и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система - силен и уравновесен, при някои - до холеричен - силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство. Немската овчарка обединява най-добрите качества на всички породи кучета. Тя е вярно, много жизнено и издръжливо куче, с развит интелект, неподкупно, недоверчиво към непознати хора, бдително, смело и чудесен приятел, готово да защити своя господар с цената на живота си. Има добре развит отбранителен рефлекс. Изключително силното обоняние и отличният слух, вроденото чувство за борба и търпеливостта й я правят незаменим помощник на полицаите, граничарите, митничарите, както и на армията. Тя е незаменим водач на слепи хора, спасител на затрупани от лавина или след земетресение, както и рудотърсач, газопроверител и др. В някои страни все още се използва за пазене на овчи стада. Немската овчарка е изключително чисто животно, поради което се отглежда в апартаменти въпреки големите си размери и е безупречен бодигард. Уравновесената нервна система, привързаността и безкористната любов я правят желан обитател на всеки дом.

Сибирско Хъски

  Сибирското хъски е порода куче, която произлиза от източната част на Сибир. Сибирските хъскита са първоначално селектирани от чукчите в североизточна Азия, по-късно внесени от търговци в Аляска, САЩ и Канада. Породата попада в категорията Шпицове и примитивни. Физическата им сила и издръжливост на студ ги прави много добри кучета-водачи на впрягове. Обичат тичането, което всъщност им е нужно, за да разтягат своите мускули и им трябва доста да се разхождат ако живеят в апартамент.
 Характер
Хъскито е лоялен семеен компаньон. Не е подозрителен към непознати, но ще пази дома ви от тях. Нежен, предан и бдителен. Нетърпелив да учи. Своенравно, но интелигентно куче.

Външен вид
Очите са бадемовидни във всички нюанси на синьото и кафявото - едноцветни или пъстри. Триъгълни уши, разположени близо едно до друго. Тялото е малко по-дълго, отколкото високо.Подобно на унгарската визла няма кучешка миризма. Козината може да бъде дълга или къса,но при двата вида подръжката (груминга) не е особено труден. Подкосъмът е мек. Позволени са най-различни цветове.

ЗаболяванияИма три предавани по наследство заболявания: наследствена/младежка катаракта, корнеална дистрофия и прогресивна ретинална атрофия, наследствена младежка катаракта. Наследствената - младежка катаракта се изразява с помътняване на очите на младото куче още на около 3 месечна възраст. Тези катаракти се различават от не-наследствените, които засягат възрастни или остарели кучета. Катарактата води до отслабване на зрението или пълна слепота в някои случаи. Най-често срещаната при сибирското хъски се наблюдава в задния дял на лещата. корнеална дистрофия. Корнеалната дистрофия засяга корнеята - външния прозрачен участък на очната ябълка. В повечето случаи при "Сибирците" заедно с това заболяване има ненормално събиране на липиди в чистата корнея на окото, което води до замъгляване или непрозрачност. Сибирското хъски има склонност към дълбока стромална дистрофия, която включва натрупване на триглицериди. Наблюдава се също ануларна дистрофия във формата на поничковидно замъгляване в периферната корнея. Обикновено се забелязва при възрастни кучета и засяга по-често женските. Зрението рядко се засяга и не съществува ефективно лечение. Прогресивна ретинална атрофия(ПРА) Прогресивната ретинална дистрофия засяга ретината, светлочувствителната вътрешна "подплата" на задната част на очната ябълка. Сибирските хъскита страдат от уникална форма на ПРА, която се наблюдава само при тази порода и човека. Предизвиква загуба на нощното зрение, следвана от загуба на дневното зрение и евентуално слепота. Нарича се Х-linked PRA, тъй като се предава чрез ХХ хромозома на женската.Женски, които наследят дефектен ген от един родител и нормален от другия, не се разболяват сериозно. Те са носители с много слабо забележими ретинални дефекти и не губят зрението си. Мъжко кученце от женска-носител получава или дефектен, или нормален ген, зависи от това коят хромозома му се падне. Ако е с дефектен ген, кучето е засегнато от ПРА, тъй като мъжките носят хромозом ХY. Заболяването при мъжките води до загуба на зрението на възраст още дори около 5 месеца.

Лабрадор Ретривър

Лабрадор ретривър е една от най-популярните породи кучета. Породата води своето начало от о-в Нюфаундленд на източното крайбрежие на Канада. Съществуват три версии относно произхода на названието ''Лабрадор''. Според първата лабрадорите били първоначално единствено черни, по окраска напомняли камъка ''лабрадорит''. Възможно е поради това породата да носи именно това име. Втората версия гласи, че предците на лабрадора били донесени от п-ов Лабрадор. Третата е, че „лабрадор“ идва от португалски (labrador), което в превод означава ''труженик''

Общ вид
Крехко телосложение; широк череп, широки и дълбоки гръдни ребра; поясницата и задната част са широки и силни. Има много хубава носна гъба - мека и любопитна.

ХарактерОтличават се с добър нрав. Големи любители на плуването във вода. Не са трудно приспособими. Интелигентни, проницателни и без следа от агресия или прекалена боязливост. Лесно се дресират и лесно се приспособяват към всякакъв вид семейства стига да получават необходимата разходка - поне 1 час на ден.
Предназначение на породатаПървоначално тази порода е създадена в качеството на работна, и днес много лабрадори се използват като служебни кучета, като водачи или спасители.

ГлаваШирока и същевременно със здрав череп; муцуната е нормална несплесната, леко дълга.

Шия
Шията не е дебела, ако прекалите с храненето може да стане дебела! Не само шията, а и цялото тяло. Ако прекалявате с храненето, тя ще стане дебела и ще овисне придавайки им лош вид и на 6(или повече)годишна възраст може и да се налага операция.

Уши
Средни на дължина, меки; много обича да ги галиш и усукваш. Те са обли и клепнали. Няма друг вариант за техният вид.

Очи
Топло-кафяви. С много чаровен поглед и понякога се срещат в черен цвят и тъмно кафяв цвят на очите (в зависимост от цвета на козината, например - златист ще бъде по-меко кафяв).

Крайници
Крайниците на лабрадора са лапите, които са големи с ципа помежду им, която им помага да плуват по-бързо от останалите породи. Опашките им са дебели и силни, за да могат да плуват по-бързо(като ги размахват като перки не само във водата)

Гръден кош
Широк и доста мускулест.

Козина
Къса, златиста, кафява или черна на цвят. Богата е на мазнина и не се мокри при плуване, много бързо изсъхва. Тази хубава гъста козина се скубе страшно много за това тя трябва често да се поддържа.